Ахрида - това не е името на поредния екзотичен остров, както много търсачи на силни изживявания биха предположили. Векове наред името "Ахрида" е било свещен символ на хармонията между човека и природата, най-старата суша на Балканите, старото българско име на планината на Орфей и снежната планина на траките. Днес това е планината, съхранила уникална част от девствената природа на България, Европа и целия свят. Това са Нашите Родопи... "Горице, ситна, зелена"...

Тук ще видите прекрасните гледки, вековните гори и биоразнообразието, всъщност, ще усетите цялото величие на природата. Ще видите толкова много красота на едно място!
Заобиколени сме от природа, която ни дава усещането за безкрайна свобода, усещане за вечност и устойчивост. Такава са я познавали други преди нас, такава искаме да остане тя и за всички, които ще дойдат след нас...

Още с излизането на първото кокиче и минзухар напролет, всичко се събужда с нови сили и жажда за нов живот. Лятото е най-хубаво точно тук, есента е мека и невероятно красива, а зпрез имата  любителите на белите спортове ще усетят пълното сливане с природата, пукота на искрите в камината и незабравимото усещане за безбрежност.Толкова е красиво, че искаш да попиеш всичко до най-малката подробност, за да го отнесеш със себe си навсякъде!

Преспанския дял от Родопите, в който се намира землището на село Момчиловци е характерен с плоски билни заравнености и дълбоко вкопани долини и долинни разширения.Очарователен е този планински район, който съставя землището на селото.

Геоложкият сроеж показва, че момчиловската котловина някога е била дъно на палеогенско езеро. Водите на това езеро дълго 15 км., на север достигат до Могилата, Ленища, Рожен и Сакарка, а на юг до началото на с. Влахово.

Ярко доказателство за съществуването на това сравнително голямо езеро са пясъчните наслаги при местностите Св. Атанас, Ляската, Клисурата, Харамлицко, Катралницата, Граматицкото и др. Главният материал, от който е изграден този район е пясъчникът. Целият терен, който има дебелина стотици метри, е изграден от този материал.След пясъчниците идват брекчите – твърда скала от ръбести късове с големина от орех, та до десетки метри. Състоящи се от различни материали, те са здраво споени с пясък и глина.

Такава брекча е Дупчов камък, който стои като страж на изток от селото. Също такава брекча е и Кържалийския камък. Той на геолога разказва  за ония размирни времена и живота на природата, когато водата и скалите са водили непремирима борба.

Най-накрая са и конгломератите.Останалата част от Момчиловци е съставена от кристални скали, гнайс и шисти. Срещат се и малки петна от мрамор.

Релефът на момчиловското землище е високопланински и силно нарязан от множество дерета. Селото разположено в котловинната част е заобиколено от иглолистни гори, зелени ливади и овощни дръвчета. Теренът чийто среден наклон е 20%, е много стръмен, силно нагънат, с ярко изразени водосъбирателни и вододелни линии. Площи с наклон до 10% се срещат на Момина вода и Кюртьовото.

Скатът, върху който много естествено е плъзнало селото е с югоизточно изложение и надморска височина 1070-1280м.